СИНАП

Синап Семе от синап – лечение чрез затопляне Черен синап, горчица, хардал, лечебен синап Brassica nigra (LJ С. Koch (Sinapis nigra L.) — Черен синап (горчица, хардал, лечебен синап) Aнглийски — Black Mustard, Руски — Горчица черная, Френски — Moutard noir, Немски — Schwarzer Senf Сем. Brassicaceae (Cruciferae) — Кръстоцветни Синап

Синапът е една от най-дълго използваните от билки от човека, високо ценена за нейните лечебни свойства. Тя дори се споменава в Библията от Исус Христос, говорейки че вярата може да повдигне планини, дори когато не е по-голяма от зрънце синап.

Експериментални и клинични данни. Синапеното семе е отдавна утвърдена билка в медицинската практика. Ревулзивното действие на черния синап (използуват се като билка предимно семената) се дължи на наличието в него на 3—7% от глюкозида синегрин, който в химично отношение представлява калиева сол на глюкозидната мирозинова киселина. Този глюкозид в присъствие на ензима мирозиназа, намиращ се в билката в неактивно състояние и активиращ се при заливането му с хладка вода, разгражда глюкозида на кисел калиев фосфат, глюкоза и алилсинапено масло (алилизотиоцианат), което дразни силно кожата и предизвиква силно изразена хиперемия в участъка на въздействието.

Същевременно по рефлекторен път се предизвиква преразпределяне на кръвта в дълбочина и това обуславя ревулзивния ефект на черния синап. синапът се прилага при ревматизъм, лумбаго и ишиас, при възпалителни процеси, заангажиращи белите дробове и горните дихателни пътища под най-разнообразни лекарствени форми за външно приложение: пластири, синапени книжки, синапен спирт, синапено брашно, от което се изготвя тесто за направа на лапи. Трябва винаги да се използува прясно изготвено синапено брашно, тъй като съхраняването на открито води до бързо намаляване на активните му принципи и съответно отслабване на ревулзивния му ефект. Особено много се препоръчва прилагането на синапът при деца с простудни заболявания. Лапите от брашното на синапа и тестото от синап трябва да се прилагат с необходимото внимание, тъй като при предозиране на въздействието може да се получи увреждане на кожата. Лапата трябва да се държи до силно зачервяване на кожата, което при възрастни индивиди се постига за около 15—20 минути.

Препоръчва се също така и вземането при простудни заболявания на т.нар. вани (200—300 г счукано семе от синап се размесва с вода и се поставя във ваната). Престоят във ваната не трябва да надвишава 20 минути.

Синапеното семе намира широко приложение и в кулинарията за изготвяне на подправката горчица. Българската народна медицина препоръчва синапа за вътрешно приложение при жлъчни колики и при бронхити, размесен с пчелен мед. При упорита болка от зъбен произход се препоръчва жабурене на устата с извлек от синап.

Нежелани ефекти. При продължителен престой на синапената лапа може да се получи изгаряне на кожата от II степен, което трудно се лекува. Внимание! Билката синап-лекува чрез затопляне.

Начин на приложение.

Една чаена лъжичка ситно счукано семе от синап се размесва със 100 г пчелен мед. Препоръчва се вземането на 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно след нахранване, за да се отслаби дразнещото въздействие върху стомашната лигавица.
За изготвяне на лапи се смесват равни части синапено брашно и обикновено брашно и се замесва тесто с хладка вода (за активиране на ензима мирозиназа) — нанася се през марля върху кожата.

Изготвя се също така 2:100 синапен спирт.

Забележка. В нашата народна медицина се използува също така и виреещото в нашата страна растение бял синап — Sinapis alba L., Brassica alba Boiss. от същото семейство Cruciferae. В това растение се съдържат също така различни елементи, водещо място сред които има тиоглюкозидът. При неговото разграждане се получава съединението параоксибензилизотиоцианит. Външно не се прилага. В малки дози, приет вътрешно, действува слабително . Използува се за изготвянето на горчица поради по-слабия си парлив вкус.

Описание. Синапът е едногодишно тревисто растение с вретеновиден корен. Стеблото право, до 2 м високо, в горната част разклонено. Долните и средните листа лировидни, нечифтопересто нарязани, неправилно назъбени; горните прости ланцетни, разредено назъбени или целокрайни. Цветовете на синапа са жълти, събрани във връхни гроздовидни съцветия. Венчелистчетата 4. Плодът прилегнала към оста на съцветието удължена двугнездна шушулка с 4—10 кълбести тъмни червенокафяви семена във всяка половина. Цъфти май — октомври. Разпространение. синапът расте из ниви, като плевел и из орници, необработвани места, край пътища и селища като бурен. Разпространено из цялата страна от низините докъм 500 (1000) м надморска височина. Среща се в цяла Европа. Билка. Използват се лечебните свойства на изсушените семена на черния синап (Semen sinapis). Отрязват се горните плодоносни части на стеблото преди пълното узряване на семената, доизсушават се на слънце или в проветриви помещения и се овършават. Семената на синапа се пречистват чрез превяване и пресяване и се доизсушават. Синапеното семе има сферична форма с диаметър 1 до 1,5 мм. То е гладко със светло- до тъмночервенокафяв цвят. Счуканите семена не притежават миризма. Те имат маслен слабо горчив вкус. При дъвкане обаче развиват парлива миризма, която се дължи на отделящото се синапено масло. Състав. Синапеното семе съдържа около 30% тлъсто масло, 20% белтъчни вещества, 20% слузни вещества, ензимния комплекс мирозиназа. Фармакологично важна съставка на семето е глюкозидът синигрин, който в присъствие на вода под действие на мирозиназата се хидролизира на етерично синапено масло, кисел калиев сулфат и глюкоза. Етеричното синапено масло се състои предимно от алилизотиоцианат. Синапеното семе намира приложение във вид на синапени лапи, синапена хартия и синапов спирт 2%. Синапеното семе често се примесва със семената на някои видове от рода Brassica (репица — Br.rapa L. var. olifera D.C., и рапица — Br. napus L. var. olifera D.C., а така също със семената на полския синап — Sinapis arvensis L.).